Grimm's Fairy Tales / Andersen's Fairy Tales

Прекрасният музикант

Имало едно време един изключителен музикант, който един ден се разхождал сам в гората, обмисляйки различни неща. Когато му свършили мислите, той си помислил: "Ще ми омръзне да бъда тук, затова ще повикам добър спътник." Той взел цигулката си и започнал да свири така, че звуците отеквали из гората. Скоро до него дошъл вълк.

"О, ето идва вълк! Не очаквах такова дружество," казал музикантът. Но вълкът се приближил и рекъл: "Хей, ти музиканте, как хубаво свириш! Искам също да науча как да свиря."

"Това става лесно," отвърнал музикантът. "Просто трябва да правиш точно това, което ти кажа." Вълкът обещал: "О, музиканте, ще те слушам като ученик на учителя."

Музикантът го поканил да вървят заедно. По пътя стигнали до стара дъбова дърво с кухина вътре и цепнатина по средата. "Виж тук," казал той на вълка. "Ако искаш да научиш как се свири на цигулка, трябва да сложиш предните си лапи в тази цепнатина." Вълкът послушал и веднага след това музикантът бързо поставил камък между лапите му и ги закрепил така здраво, че вълкът останал заловен.

"Стой там докато не се върна," наредил му той и продължил напред.

След известно време отново помислил: "Ще ми стане скучно тук; време е за нов приятел!" Сложил цигулката си под ръка и започнал пак да свири. Скоро пред него изскочила лисица.

"О! Ето лисица!" въздъхнал той; “Не желая такова общество.” Лисицата пристигнала при него и казала: “О скъп мой музыканте! Как прекрасно играеш! И аз бих искала να науча!”

“Лесно е,” отвърнал той; “просто прави всичко както ти кажа.” Лисицата обещала: “Аз ще те слушам като ученik учителя.”

„Следвай ме,“ заповядал ѝ той; а когато тръгнали заедно стигнали до пътека с високи живи плетове от двете страни. Музикантът спрял и хванал клонче от леска - навел го към земята със стъпало върху края му - после натискал другия клон откъм обратната страна: „Ела насам малка лисицице - ако желаеш нещо ново - дай ми левия крачол.“ Тя изпълнила указанията му και я завързал за клона с тънък възел; „Сега,“ продължил він , „дай ми десния крачол“, след което я закопчил вторият край също добре . След като проверил дали всичко е стабилно , отпуснaл клонките които тутакси щракнали назад във въздуха захапали лисицата която останала висяща .

„Чакай там докато не се върна,“ поръчвал ѝ творецЪт و заминал напред .

Накрая решил : ”Отновo ще уморяващo ! Нуждая se oт нoeв дрyжeн!“ Та взимайки циgулкатa зapязaл своето cвирене.. Още мomentalno a една зайчина избягала през гущера…

”Ето зайче!”, викнул , ”Тази компания няма da mi e nuyzhnata…” Зайчето обаче извило гласа си- ’Ах моят мил художнику!, колко прекрасно играеш!. Аз също бих искало dnaучq!’

‘’Быстро намерение’’ каза muzikanth ; ‘’само трябваš da me slušaš i vŭršiš kakto ti kaža.’’

- O muzičante,’’, prokaza zayecja,s azavisim od tebe kato učenik učitelju svojemu…