Тиха книга

Първият текст, който ще откриете при разлистването на страниците, изглежда като че ли е поставен извън самата книга; той я наблюдава отстрани и оценява нейното съдържание:

"Смъртта представлява език.
Отдавна съм го осъзнал.
На около три години за пръв път се сблъсках с него.
В началото погледът ти се отдръпва, виждаш как в устата ти езикът започва да набъбва – ужасът разпръсква мислите ти. Няма слюнка, а езикът все повече расте, обгръща всичко и поглъща визията. Настъпва мрак и аз вече не съществувам - само един огромен, безкраен език.

Смъртта е неподвижно проявление на този език...
Може би затова реших да пиша..."

Двойната корица изглежда отново извън книгата и прикрива друг текст, който предлага нова възможност за прочит през леко изменена перспектива...

Л. Бучинска споделя своето впечатление от книгата: "Изключително деликатна сетивност – изискана, ненатрапчива и в същото време безпощадна... В нея няма ни най-малко суета. Загадката се крие в структурата; тя не е просто облекло, а сама по себе си същността."