От Катерина до Неапол

Дори да не бяха разбрани от лицемерно набожния свят, те не търсеха неговото одобрение и нямаше нужда да се оправдават. Те черпеха сили от деликатното равновесие, произтичащо от смирението в сливането на техните души, умове и тела. Въпреки че имаше хора, които ги ненавиждаха, те не се чувстваха нито победени, нито триумфирали; противно на думите на Конфуций за това как омразата към някого е знак за поражение.

Романът „От Катерина до Неапол“ изследва силата на женския дух и невидимите нишки между миналото и бъдещето. Той е посветен на жени, които учат по трудния начин, че не са задължени да носят чуждата болка като своя собствена съдба.

Весела Лулова Цалова споделя: „Пиша за тъмната страна в човека“. Но новият й роман надхвърля просто мрачната семейна драма - той представлява възхвала на жените така както историята рядко успява да ги признае: раними, но силни; противоречиви и търсещи себе си извън наложените им роли.

Тук съдбата не е само външна сила; тя представлява цикличност. Чрез фигурата на Катерина изплуват болезнено познати истини относно присвояването и опетняването на женското тяло и живот чрез решения взети от други. Това обаче не е история за подчинение. Различните поколения жени носещи паметта за травмата също притежават решителността да я преодолеят. Ружа принадлежи към тази линия наследство, а истинската революция идва с Вида - жена която отказва да бъде определена единствено като нечия съпруга или загуба. Тя преминава през разрушения и реконструкции; твори избора си постоянно. Паралелният сюжет разглежда този жест на свобода до крайности - връзката между Вида, Самуил и Зейна олицетворява автономия без условия - любов без собственост където никой не принадлежи на друг.

А Неапол… всъщност няма какво повече да предложи освен заблуждението че можеш да избягаш от самия себе си.