Лична антология

Творческата работа на Венюс Кури-Гата е дълбоко вдъхновена от френската и ливанската култура, като съчетанието им създава уникалното очарование на нейната поезия. Въпреки че предпочита да пише на френски, арабските ритми и образи присъстват осезаемо в нейните произведения. Темите за семейните призраци, смъртта, женствеността, имиграцията и културния конфликт обогатяват нейния стил с впечатляваща метафоричност, наситена с влиянието на арабския език и поезия. Чувстването на безнадеждност и загуба представляват основни мотиви в стихотворенията ѝ – те предлагат експресивни и мрачни картини на сюрреалистично отчуждение.

През 1997 г., след публикуването на „Лична антология“, която сама е компилирала, авторката получава наградата „Жюл Сюпервиел“. Антологията съдържа неиздавани стихове (от периода 1995 до 1996) както и селекция от няколко сборника: „Сказания за един глинен народ“ (1992), „Монолог на мъртвия“ (1987), „Препъналото се слънце“ (1982), „Сенките и техните вопли“ (1979), „Кой говори вместо ясмина“ (1980) и „Състраданието на камъните“ (2001).

В предисловието си авторката задава въпрос относно натрапчивото желание да обсъжда смъртта: "Дали думата 'смърт' стои зад заглавията в моите книги?" Тя споменава заглавия като “Врява за една мъртва луна”, “Мъртвите нямат сянка” и други. Разказвайки за опустошителната гледка към Ливан през 1975 година, тя признава колебанията си относно превръщането на мъртвите в словесен материал.

За радост читателят може да види как Венюс Кури-Гата разглежда темата за смъртта без излишен драматизъм; тя успява да извлече високо качество изкуство от страданието. Нейната поезия носи човечност и утеха в трудни времена, възвръщайки надеждата чрез жреческото служение на словото.