Българското общество (1878–1939). Том 2. Население. Общество. Култура

„Българското общество“ представлява двутомно издание, което разглежда проблемите на българската общност от времето на Освобождението до Втората световна война. В духа на немската традиция за „история на обществото“ (или „структурна история“) произведението се стреми към всеобхватност и обхваща теми от демография до култура. Вместо да предлага стандартната хронологична преразказка на събития, то е по-скоро „структурно“ и аналитично, т.е. представя социологически анализ с акцент върху институции, дискусии и практики. Основните теми са модернизацията с нейните негативни аспекти и изграждането на националната идентичност.

Вторият том съдържа няколко раздела. Първият е разнообразен; той включва demографските данни за населението, здравеопазването и обществената хигиена, урбанизацията и градския начин на живот както и различните форми на комуникация в тяхното развитие. Вторият раздел разглежда обществото като социална структура със свои класови слоеве; после се фокусира върху отделни социални групи – селяните със своя "селски въпрос" и аграрната идеология, работниците с техните синдикални и социалистически движения, жените чрез "женския въпрос" и женските организации; допълнително се обсъждат социални проблеми като проституцията и престъпността. Отделно внимание получават законодателството в сферата на социалната политика: трудови закони, осигурителни системи, пенсии و обществено подпомагане. Третият раздел е посветен основно на културния сектор – образованието с учителите си, културните институции και интелектуалците; тук са включени също българската църква, литературното наследство और периодичния печат (както цензурата), а също така гражданските асоциации. Произведението е резултат от многогодишен труд при който е събран значителен обем материал.