Хроники на всекидневието. Фото албум

Фотографиите, включени в настоящата книга, демонстрират подход към фотографията, който става възможен с напредъка на технологиите и емулсиите в началото на 20-ти век. Лайката, изобретена от Оскар Барнак през 1926 г., представлява инструмент, подобен на бележник или скицник за художници - винаги под ръка и достатъчно компактна да се носи в джоб или малка чанта. Това нововъведение придава динамичност на фотографията като средство за наблюдение (според Сарковски) и интегрира фотографа сред свободно скитащите се фланьори, описани от проф. Бояджиев. То поставя основите на традиция, която е утвърдена от френската хуманистична школа през 30-40-те години и американската документалистика от 70-те години до събитията след падането на Берлинската стена между 1945 и 1989 г. Тримата автори споделят не само творчески методологии, но също така са част от преподавателския екип по програмата към ЦСППО на ФЖМК при Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Индивидуалните колекции не притежават сюжетна свързаност нито помежду си, нито вътре в себе си; това позволява уважение към личния избор както по време на снимането, така и при селекцията за представяне. Въпреки това могат да бъдат открити тематични и визуални паралели през времевия период от 60-те години до днешни дни. Кое доминира – критичното наблюдение или уловът на моментната истина? Зрителят е поканен да разпознае онова което го докосва лично; той може да направи свои аналогии и противопоставяния – приема или отблъсква информацията и вероятно ще научи нещо ново.

От авторите

"Историята е нашият Бог" - тази мисъл принадлежи не само словесният майстор Вим Вендерс; тя резонира със значението й да разделя важното от несъщественото чрез слово. Тримата автори - Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов разказват своите истории чрез визуален език (фотография), който всъщност също може да бъде интерпретиран като словесен израз – изображенията предизвикват размисли облечени в думи. Юлия Кръстева твърди: изображението — независимо дали е произведено ръчнo или машинно — остава празна семантична структура без текстуална интерпретация; картината сама по себе си не се различава много от анализа й посредством текстове.

Следователно разглеждането на фотографии означава преводът им от визуален във вербален формат – преминаване между двата езика със свежестта na незапознат зрител или вниманието nа професионален критик . Ние тук ще опитаме ролята именно nа последния , стремейки се da покажем какво повече говорят кадрите освен показваното , знаейки че интерпретацията може da ne e идентична с намеренияta nа автора . Заедно с анализa si ще реконструirame социалната реалност заснета nа тези снимки , главно oт комунистическиya (съвeтски ) период у нас . Читателite , които имат историческото щастие dA ne са били свидетели na живо y него , ше могат da научат много oт тримата фотографi v knigata - Антоан Божинов , Николай В . Василев И Росеn Коларов .
Доц.Георги Лозанов