Австрия. Федерален конституционен закон

Австрия. Федерален конституционен закон.

Федералният конституционен закон от 1920 г., актуализиран през 1929 г., представлява основата на австрийското конституционно право.

Настоящият конституционен акт е организиран в десет раздела:

1. Общи разпоредби и Европейски съюз (чл. 1 – чл. 23к);
2. Федерално законодателство (чл. 24 – чл. 59б);
3. Изпълнителна власт на федерацията (чл. 60 – чл. 94);
4. Законодателство и изпълнителна власт на провинциите (чл. 95 – чл. 112);
5. Изпълнителна власт в областта на образованието и възпитанието (чл. 113);
6. Самоуправление (чл. 115 – чл. 120в);
7.Контрол върху счетоводната и финансовата дейност (чл .121–ч л .128 );
8.Гаранции за спазване на Конституцията и легитимността на управлението(ч л .129–148 );
9.Служба на омбудсмана(ч л .148 а-148 й );
10 Завършителни разпоредби(ч л .149-152 ).

Конституцията установява федеративна република, с акцент върху териториалната структура на страната, а нейната система може да бъде определена като „ограничен парламентаризъм“ или „рационализиран парламентаризъм“. Въпреки това, тя включва елементи характерни за президентската система, което се дължи предимно на измененията от 1929 година.