Аз, Анна Комнина

В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина” основен елемент за създаването на смисъл представлява диалогичната връзка с исторически текстове. Разказът следва живота на известната византийска държавничка и авторка, стремяща се да опровергае собственото си апологетично произведение относно царуването на Алекси Комнин, озаглавено „Алексиада”.

Главите в романа често започват с дълги цитати от „Алексиада”, които сякаш са преработени от самата средновековна хронистка, възкръснала като съвременна жена от двадесети век. Произведението носи феминистки оттенък. Житейският път на героинята е представен през погледа на жените около нея и е типичен за така наречената андрократична цивилизация, доминирана от мъжките перспективи и ценности. Жената, опитвайки се (не винаги по свое желание) да се сравнява с мъжа, жертва разнообразието и баланса в живота си; нейното истинско призвание би трябвало да бъде свързано с интуитивността и толерантността – чрез майчинството и творчеството.

Всяка разказвачка в книгата допринася за демитологизирането образа на средновековния "воин" мъж и стандартите за мъжественост изобщо. Дори състраданието на Анна Комнина към баща й – император Алекси – е изразено като отношение към човек “получил счупване на душевния си гръбнак рано в живота”. Тежестта върху него идва не само от властната му майка Анна Даласина - неговият законен съ-владетел - ами и от страховете пред природните явления, каквато е неговата съпруга Ирина Дукена... Образът му придобива негативни нюанси: инвалидност и жертвоготовност под влиянието на женските сили.

Интересното е, че главните роли във всички важни интриги са поверени именно на жени, включително традиционно мъжката властова позиция. Царствената фигура Даласина например бива описвана по начин: "тя не просто жена; тя е хладнокръвният стратег". Използваният род ясно подсказва това.

Романът разглежда конфликтите между жените – войнствения сблъсък между Даласина и Дукена – който протича тайно с интриги много по-опасни от тези между мъжете. Вероятно затова победата над тях носи сладост даже повече отколкото триумфа над политическите противници… Както несъмнено величаво звучи женското творчество - решението на Ирина Дукена да роди детето точно по време на тържествения миг за василевса цели да я постави редом до или дори надмине традиционната мъжка храброст... Описанието ѝ наподобява военен жаргон — тя спи като “войник след двудневно сражение”.

С произведението „Аз, Анна Комнина”, авторката променя коренно гледната точка спрямо историята. С намален интервал до эпичния поглед онагледява близкия контакт със семейства́те отношения както психологията у действащите лица. Историческите моменти са показани през очите уникални жени , преминали отвъд средновековните ограничения — от стратегията при Албания до дарованата писателска способност у Ана Комни́на— една видима аналогия със знаменитости подобно Хипатия или Фаустина...

Катя Кузмова-Зографова