Хартия с воден знак

Не го интересуваше какво е перото, с което пише; изобщо не му пукаше за „знаменцето“ на инструмента – важното бе върхът и стволът да са нарязани под правилен ъгъл и ясно да формулират буквите.

Какви горди албатроси, които само наблюдавали морските вълни и скалистите брегове, обвити в пяна! Какви тържествени тетреви от древните гори, които се възгордяли и забравили корените си сред кокошките! Да не споменаваме надценените пауни от дворците, които също така се самозабравят и се издигат още по-високо над обикновените птици. Техните огромни опашки само пречат, огъват се и затрудняват гледката на писателя, който постоянно трябва да ги отблъсква с дункане.

В крайна сметка като автор той можеше спокойно да използва перо от обикновен градски гълъб, който преди малко е разхождал между мръсотията на улицата или около останките от риба. Без да осъзнава през живота си, че единствено с това просто перо би могъл да достигне много повече висини отколкото някога е успявал с крилете си.