Избрано Т.11: Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911-1991 г., Цюрих) е един от най-забележителните и известни швейцарски писатели в България. Неговият творчески път е изключително разнообразен, като включва архитектура, написване на книги, пиеси и сценарии за филми, както и литературно-критически анализи и журналистика. Тези професионални ангажименти му дават възможност да обикаля света и след това да пресъздаде своите опити – дори тези от времето му като артилерист по време на Втората световна война – в литературата, театъра и киното.

В романа си Фриш акцентира върху търсенето на личната идентичност с особена сила. Личният герой изследва различни ситуации във въображението си чрез три персонажа: Гантенбайн, Енделин и Свобода. Началото на историята се поставя с неуспешна любовна връзка. Раздвоението на лирическото его намира свое ярко отражение в образа на Тео Гантенбайн, който под маската на престорената слепота успява да запази брака си с актрисата Лила.

ЦИТАТИ:

Мъж претърпява инцидент - например автомобилна катастрофа - получава порезни рани по лицето; животът му не е застрашен, но има риск да загуби зрението си. Той знае какво го очаква. Дълго време лежи в болница с превръзки около очите. Може да говори, чува звуци и улавя миризми: ябълково пюре, цветя или хигиенични средства. Има свободата да мисли каквото пожелае… Един ден свалят превръзките му и той осъзнава със страхопочитание, че вижда – но мълчи; никога не споделя това никому.

Представям си:
Как ще изглежда животът му напред във времето – играейки ролята на слепец (дори „с четири очи“), взаимодействайки с хората без те да знаят истината за него; неговите перспективи сред обществото ще се променят благодарение именно на тази тайна.
Ще го нарека Гантенбайн.

Опитвам различните истории като нови дрехи!

Гантенбайн ще постигне успех; липсата на способности няма причина да го притеснява; светът нуждае точно от такива личности като него – които нито веднъж не разкриват какво всъщност виждат - а началниците ще оценяват високо подобно поведение; материалните ползи от тази оценка скоро ще дойдат.

Може би вече съм остарял: защото всичко видимо става само преддверие към нещо друго... Но пак отвреме навреме отваряш очите си.

Часовниците винаги показват настоящия момент. Опазвай ни от спомени и техните бездни."