Наричаха ме Желязната ръка

Тази версия на романа е посветена на стогодишнината от рождението на писателя Цончо Родев, която ще бъде през 2026 година, и излиза половин век след второто си издание от 1975 г.

„Наричаха ме Желязната ръка“ представлява исторически роман за Ивайло и неговата епоха.

Книгата получава награда през 1971 г. от Министерството на просветата, Централния комитет на ДКМС, Комитета по изкуство и култура и Комитета по печата като най-добро произведение за младежта.

Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 година. Завършва основно образование в родния си град, средно училище във Варна и специалност „Право“ в Софийския университет.

Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат и депутат в XXIII народно събрание. Той загива непосредствено след 9 септември 1944 г., а впоследствие бива осъден посмъртно на смърт от т. нар. Народен съд (извънреден съдебен орган, установен след окупацията на България от Червената армия и преврата през същата дата). Съдът функционира между декември 1944 г. и април 1945 г., при което елиминира политическите лидери в страната.

В резултат на това, че е син на жертва на Народния съд, Цончо Родев не може да практикува юридическа професия и насочва усилията си към литературата. Той пише множество исторически творби, фантастични истории и приключенски романи за деца и младежи.