Три погледа към Съединението от 1885 г.

Берлинският договор поставя основите на т.нар. „Общонароден въпрос“, който всъщност се състои в стремежа за обединение на всички български територии в една единна държава, която да включва границите от Сан Стефано или поне екзархийските земи. Националните и регионалните водачи, религиозните лидери, революционерите и старите чорбаджии осъзнават внезапно, че свободата носи нови предизвикателства. България е разделена на пет различни административни, религиозни и културни единици, а реалността налага физически граници върху националното единство.

Въпросът накъде ще поеме нацията и какви действия трябва да предприеме спрямо мирните решения са сложни проблеми с нужда от решение. Лидерите разбират, че значителната историческа промяна настъпва веднъж на поколение.

Бързо формулират две основни задачи относно националния въпрос – първата е обединението между двете страни на Балкана; това предполага сливане на двата автономни региона. Затова започват усилията за установяване на сходно държавно управление в Пловдив и София. Втората задача е свързана с Македония – митрополит Мелетий Софийски пише до водача на македонската съпротива митрополит Натанаил Охридски план за действие за следващото поколение: „Смятам, че вашето усилие трябва да бъде насочено към просветените македонци; необходимо е те да получат повече права в Македония, така че населението донякъде да бъде защитено от турските произволи и църковната власт както и Екзархията да бъдат възстановени навсякъде там. След това трябва да се открият училища и разпространят публикации. За момента малките ресурси могат да се използват именно за тези цели; иначе Македония може окончателно да бъде загубена.“

На 14 март 1879 г., когато Конституцията все още не е официално подписана и български княз не е избран, изпълнителната власт остава под чужд контрол – но планът вече е разработен и практически одобрен.

Само седем години след раздробяването чрез Берлинския договор българското общество намира сили da отхвърли част от клаузите му and успява to объединить двете автономии . България излиза укрепнала от кризата с почти удвоена територия και население , което я позиционира по-добре във взаимоотношенията си със съседките . Страната придобива ново самочувствие , което й позволява να се ангажира със следващите приоритети na naцията . Съединението безспорно представлява най-значимият дипломатически i военен успех для страната след Освобождението .