Духовната империя България

Историкът Херодот, известен като "бащата на историята", споменава за нашите древни предци, определяйки ги като „най-многобройния народ след индусите“. Те обитавали Балканския полуостров – от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до реките Днепър и Днестър, както и в околностите на Карпатите и Панония. Териториите им се простирали от Черно море до реките Морава и Вардар, включвайки части от Северозападна Мала Азия. Въпреки това не стремели да създадат империя или да завладеят света. Вместо това развивали творчески умения за живот и успявали да оцеляват без чужди ресурси, осъзнавайки че придобивките чрез войни лесно могат да бъдат загубени в нови конфликти. Не търсели роби за строежа на пирамиди или внушителни храмове за боговете; вместо това живеели с Всевечното в душата си. Племенните общности със свои уникални особености изграждали разнообразие от диалекти, ритуали и танци, което допринасяло за развитието на цивилизацията – наследство оставено по-късно на келтите, готите, елините, римляните и славяните.

В библиотеката на Ватикана е запазен документ наречен „Анонимът на Хазе“, който отбелязва как различни племена искали да станат част от българската империя поради справедливостта на българския народ. Интересно е как най-древната раса в Европа намерила своето място именно в България още когато – според професор Норман Дейвис от Оксфордския университет – континентът бил подложен на значителни изпитания.

Тази духовна експанзия е постигната благодарение усилията на нашите предци; разказът започва веднага след заглавието.

Христо Буковски