Бувар и Пекюше

В едно интервю Салман Рушди бил запитан какво най-много цени във френската литература. Той посочил Рабле и произведението „Бувар и Пекюше“. Причината да избере именно „Бувар и Пекюше“ е, че това представлява един по-различен Флобер в сравнение с автора на „Възпитание на чувствата“ или „Мадам Бовари“.

Това е Флобер, който се занимава с несериозното, но несериозно в контекста на сериозните теми. Това е онова несериозно, което ни кара да се смеем, но също така провокира размисли за факта, че често самото сериозно – особено то – предизвиква у нас усмивка и иронични повдигания на вежди. От друга страна обаче, защо гротескността, смехотворността и дори човешките слабости като глупостта или унинието успяват да пробудят нашето съчувствие? Защото Флобер не може да бъде сведен само до Мадам Бовари – както често му приписват – нито пък само до свети Антоний, както твърдят някои критици; той е също така Бувар и Пекюше. И точно благодарение на неговата дълбока познателност относно тези персонажи той щедро ни предава симпатията си към тях въпреки всичко.