На границата между два сезона

На прага на два сезона

Последните листа сияят в прощален миг,

реката разпръсква снежни брегове,

светът е покрит с бяло, по-уютен е

в прехода между есента и зимата.



Водите текат, времето преминава,

цветна есен се сблъсква с бяла зима,

една снежинка от облака се заклева

и пада, радостна за съществуването си.



Тихо възниква една белоснежна тайна

от нежната прегръдка на ветровете,

задържайки дъха си за мимолетни мигове.

Разцъфва върху земята снежно цвете.



Всичко е спокойно, всичко е бяло;

една сълза от борчето капе.

Реката тече, а времето сякаш спира

в границите между двата сезона.