Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт

Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-забележителните богослови на XX век. Той е син на известния философ Николай Лоски, а семейството им е напуснало Съветска Русия през 1922 година. Образованието си завършва в Париж, където остава до края на живота си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий" към Сорбоната и се отличава като дълбок познавач на източното светоотеческо наследство. Някои от неговите книги, преведени на български, включват: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие" (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква" (2005) и „Боговидение" (2010). Неговият дисертационен труд с название „Отрицателното богословие и богопознание-то у Майстер Екхарт” останал недовършен поради внезапната му смърт.

Лоски желаеше да разкрие как Екхарт отказва да приеме всякакви опити за ограничаване на божественото в определени понятия; затова той очаква същата скромност от нас, която самият той демонстрираше толкова естествено – стремеж към окончателно незнание, което всъщност представлява истинското знание... Без съмнение тази форма на аскеза най-добре изразява онова, което в душата на Лоски резонира с призива на Майстер Екхарт. Тайно сродство го привело при тюрингския доктор – не непременно за да го одобрява постоянно, но поне за да му предложи духовна симпатия, пред която ученията постепенно разкриват своите тайни.

Етиен Жилсон