И днес, който мине край Вардара мътен... Поезия и публицистика

Поезия и публицистика от АНТОН Н. ПОПОВ, близък сътрудник на Иван Михайлов, лидер на Вътрешната македонска революционна организация.

Издателство "ОРБЕЛ" подготвя за печат произведение, чието име тепърва ще бъде обсъждано. Изследователите на македонското революционно движение ще определят неговата роля в контекста на дългогодишната борба на българите от Македония за свобода и идентичност.
Антон Н. Попов е роден през 1928 г. в село Горна Брезница, разположено в Пиринска Македония. Той принадлежи към поколението млади хора, които са изправени пред трудни обстоятелства поради корумпираната политика на комунистическата власт в България, допуснала асимилация и насилствена промяна на етническия статус на населението в региона му. Липсвайки перспективи за бъдещето си, през 1953 г. Антон Н. Попов се премества в Югославия с намерение да продължи към Западна Европа. Обаче той попада под наблюдението на УДБА и прекарва десет месеца сред ужасите във концлагера "Герово". След намесата на ООН той е част от група емигранти, извлечени от Югославия и установени в град Капуа, Италия. Забелязан от отбора около Иван Михайлов – вече утвърден в Рим като надежден защитник на македонската кауза – му е оказана помощ да се премести в Съединените щати. В Америка Антон Н. Попов активно участва във функционирането на Македонската патриотична организация; през 1972 г., той става главен редактор на списание "Македонска трибуна", а след 1976 г., заема поста секретар при Централния комитет (ЦК) на МПО. Той води упорита битка срещу враговете нa македонското българско дело както отвътре - чрез инфилтрации от София и Белград до Скопие - така и отвън, целящи елиминиране идеята Ивана Михайлова като водач сред българската диаспора от Македония зад океаните.

През 1982 година по молба именно натоварения със задачата Иван Михайлов, Антон Н.Н.Popov прави завръщане обратно в Европа , където работи като редактор за български секцията радио Ватикана . Живее със семейството си под един покрив с Иван Михайлов .
Умира в Рим на първи април две хиляди шестнадесета година . Урната с праха му намира своето последно място близо до гроба паметника великого Тодор Александров в Пирин планина .