Едно мъжко момиче

"Едно мъжко момиче" на Марко Видал е изпълнено с жизненост, която в същността си ни е непозната, въпреки влиянието на алафранга през последните сто и петдесет години или именно заради него. Авторът постига нещо подобно на това, което се прави естествено в литературата по света - да пишеш на определен език без необходимост от етническа идентичност. За българския контекст това представяне като равноправие с големите езици е изключително. Друго забележително в тази творба, имайки предвид българската поезия, е смело разрушаване на вечния свенлив реализъм чрез откритото представяне на хомосексуалността и левицата в синергия." (Владимир Сабоурин)