Пет кървави изповеди. Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА

След преврата на Девети септември 1944 година, българите в Пиринска Македония изпитват двойно потисничество – онези, които не приемат действията на комунистическия режим, стават обект на жестоки репресии. Започва и насилственото подменяне на българската идентичност с „македонска“. Младите хора се оказват в безизходица относно своето бъдеще и чувстват отчаяние. По-смелите от тях търсят изход чрез емиграция – някои преминават нелегално границата с Гърция, рискувайки живота си, докато други предпочитат да избягат през Югославия с надежда за по-добро бъдеще на Запад.

Емигрантите, опитали късмета си при Тито, преживяват истински ад – много от тях са връщани обратно в България от УДБА като диверсанти и агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Онези, които не следват правилата на "демократичния" югокомунизъм и искат да стигнат до Запада, попадат зад решетките или в концлагерите и там са подложени на сурови разпити и унижения; някои дори загиват.

През 1956 г., под натиска на ООН всички политически емигранти в Югославия - включително българи, унгарци, чехи и албанци - са прехвърлени в лагер близо до град Капуа в Италия. Иван Михайлов, лидерът на ВМРО и постоянен жител на Рим вече следи отблизо миграционните процеси. Той изпраща своя доверен съратник Асен Аврамов да се срещне с новопристигналите емигранти с цел подбор сред най-подходящите за работа сред общността им. След всяка среща Асен Аврамов пише подробни „доклади“, които понякога напомнят стенографски записки от потресаващи разкази за страданията им.

Тези ценни свидетелства оставят трайна следа в архива на Иван Михайлов в Рим. Г-жа Вида Боева-Попова, която е личен помощник на Михайлов повече от тридесет години, предоставя написаното от Асен Аврамов за публикуване.