В спиралите на времето

Щеше да ми отнеме години, за да осъзная, че щастието и удовлетворението за мен бяха недостижима мечта. Винаги имаше една малка стъпка между мен и него, но нещо все не ми стигаше. В главата си изсъсках проницателно, обърнах се на пета и потеглих по коридорите в търсене на новия свят.

Терес ме следваше като сянка, макар че трябва да призная, това му се получаваше доста зле. Реших да направя така, че той да няма нужда да лъже или измисля оправдания защо е зад мен – просто започнах да се правя, че не го виждам. Това беше удобно и за двамата.

От своя страна Терес положи усилия – държеше се като тигрица, която наблюдава своите малки от храстите и внимателно следеше ситуацията без ненужно натрапване.