Българска старина Кн.I

Уважаеми читателю,

Г. С. Раковски публикува списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА за първи път в печатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през юли 1865 година. Това издание е насочено към научни изследвания и не включва политически теми или публикации, насочени срещу когото и да било.

В първия том на списанието са представени основополагающи изследвания по старата българска история, сред които:
1. Основни принципи на най-старата българска повестност.
2. Българското старинно вероизповедание.
3. Произходът на българския език.
4. Предимствата на българския език спрямо старогръцкия, или истинската структура на гръцкия език.
5. Кимерийците.

Настоящото издание на съвременен български представлява първата цялостна публикация след 155 години от оригинала.

Интересното при Раковски е, че освен като активист за организиране подготовката за въстание срещу турското робство и писател, той е известен и като блестящ учен с дълбоки познания по османските езици, старогръцки и латински. В Марсилия изучава новоразчетените самскрит и зенд с помощта на френските научни трудове.

Добрите му познания относно граматиката и богатството на всички диалекти в българския език го водят до важните открития за връзките между него, самскриткия и зендкия языци, както и за неговата древност в Европа; особено влияе върху гръцкия язык.

Неговият интерес към народния фолклор го подтиква да сравнява нашите песни с историческите данни от античността, доказвайки наличието на действителни спомени у народа ни за събития от третия век преди Христа.

Сравнявайки стари авторитети със национални сведения стига до извода, че кимерийците всъщност са част от българската идентичност – тези заключения остават валидни даже днес.

Раковски прави тези значими открития при много тежки условия: затворнически присъди, преследване участия във военни конфликти все пак докато народът търпи безправие под чужда власт; справяйки се едновременно с опити да бъде унищожена българската идентичност чрез пан-гърцизма.

Езиковият му стил показва внимателно подбрана терминология въз основа резултатите от собствените му проучвания - например предпочита термина „повестност“ вместо гръцкото „история“, използва „мъдрословие“ вместо „философия“ , а "земеописание" вместо "топоним".

Често си задавам въпроса защо книгата не беше преиздавана между 1944 г. и 1990 г., когато мястото му сред великите личности остава несъмнено? Вероятно причината е две: Първо – тезисите му противоречат dominantes у панславизма в съветската литература тогава (както днес). Второ – парадоксално изглежда твърдението му относно родовете общности между българи и арийци което приближава погледа им към германските национал-социалисти; но това очевидно няма основание!

Сега обаче живеем в различна реалност та можем свободно да оценим невероятната знания логика лексика зад творчеството този забележителен ум!

Надявам се скъп читателю тази книга да обогати твоят архив със знание!

1 юни 2020