Съчинения в десет тома Т.7: Нова земя

Иван Вазов озаглавява втория си роман "Нова земя" (1896) поради факта, че българският свят претърпява съществени промени. България се превръща в "нова земя", която е населена от нов народ, оставил старата си родина, за да създаде нов живот. Метафората на автора е впечатляваща и донякъде парадоксална, но всъщност много точна. Възстановяването на българската национална държава и нейното изграждане по модерни стандарти има мащаба и историческото значение на велико преселение. Това преселение обаче се случва във времето вместо в пространството; последиците му са сходни с тези от физическото преместване на народи. В новата земя пристигат предишните хора със старите си представи, мисловни нагласи, морални ценности и традиции, но част от тях вече не им служат и те ги оставят зад себе си или забравят за тях, адаптирайки се към условията на "новата земя". Те идват без своите стари водачи – повечето са загинали; дори ако бяха живи, нямаше да бъдат нужни. Защото целите и идеалите им са различни.

"Нова земя" представлява иновативен тип роман – политико-публицистичен труд за властта и ежедневния живот, както и за усилията на индивидите да допринасят за своята страна. Отечество и народ играят централна роля в него. Заради това произведението остава значимо от естетична гледна точка и привлекателно дори за съвременните читатели.