Съчинения в десет тома Т.8: Към пропаст (драми и комедии)

Иван Вазов, чрез своето драматургично творчество, се явява основоположник на българския театър. Чрез своята работа като писател, общественик и министър той активно се стреми да установи национален театър в България, подобно на тези в останалите европейски страни, който да бъде държавен.

Националният театър не може да съществува без собствена драматургия. Това подчертава и самият Вазов в своите публицистични и критически текстове, както и чрез политическите си инициативи. Произведенията на българския драматург трябва задължително да звучат от родната сцена.

Драмите на Иван Вазов са написани с внимание към сценичните изисквания – те съдържат действие, конфликти и значими проблеми за разрешаване, подкрепени от великолепен диалог. Репликите на героите са ясни и лесно произносими, което ги прави разбираеми за публиката. Такава форма на драматургия неизменно изисква присъствието на талантливи актьори; а именно те черпят опит и усъвършенстване във владеенето на театралното изкуство благодарение точно на такава литература. (Панко Анчев)