Скитникът на моята душа (твърда корица)

**Алтернатива**

Косата свисти безмилостно. Работи неуморно чак до вечерта. Тревата, поклонила се пред нозете на косача, показва своята признателност. О, как прекрасно осъзнава тя! Вглежда се дълбоко в себе си. Защото е трудно да се умре от „кукувича прежда“.

***

„Скитникът на моята душа“ е сборник с поезия на Николай Искъров – един от даровитите български поети, който загина през 2001 г., едва на 50 години. Неговата първа стихосбирка „Далече от снега“ (1976) печели наградата „Димчо Дебелянов“, а същата година стихотворенията му са отличени и с националните награди „Цветан Зангов“ и „Сливенски огньове“. Той е носител на множество литературни награди в Бургас (1977 и 1980 г.), както и на националната награда за 1981 г. от вестник „Пулс“, наградата „Атанас Манчев“ през 1985 г., и призът „Пегас“ през 1995 г.

През 1980 г. излиза неговата вторa стихосбирка под името „Пясъци“. Следват творби като “Цяр за цар” (стихотворения за деца, 1989), “Нима” (стихове, 1990) и “Стихове” (1996). Някои от произведенията му са включени в антологията "Млада българска поезия" (на английски език, 1989). Освен това той публикува свои преводи, детска литература и проза.

***

Той произхождаше от Свищов, но бе приет с любов в Бургас - града, където Николай стана Поет завинаги. Във въздуха изпълнен със знаменитости около него беше Христо Фотев; двамата бяха близки приятели въпреки различията помежду им. Друг човек вместо Искъров вероятно би останал във влиянието на Фотев и би станал негов последовател; обаче поетичният дух на Искъров надделя над магнетизма на великия Фотев.

Ники Искъров владееше класическия стил: знаеше тайните му и умело работеше с разнообразие от ритмични размери; притежаваше богато културно наследство в областта на поезията and широкообхватен вкус към темите за страдание и вд inspiration- които бушуваха у предишните поколения български автори. Ето защо никого не учуди фактът че той споделено с Недялко Йорданов основаха алманаха "Море" - най-авангардното списание извън столицата появило се през годините след перестройката.
Румен Леонидов