Дървото на спомена

„Дървото на спомена“ възстановява автори, литературни теми и културни слоеве – но те не просто образуват ерудитски аспекти на текста, а са интегрална част от самата същност на произведенията, което ги мотивира да се появят.

В днешния свят, който изглежда все повече се фокусира върху настоящето и където паметта става все по-краткотрайна, авторката акцентира именно на значимостта на запазването на спомените за миналото като ключова способност в поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни творци и техните произведения надхвърлят простата интертекстуална връзка или игра с литературата – всъщност те представляват етичен ангажимент за поезията, тъй като паметта се разглежда като морално задължение:

„Поетът, скъпи мои, записва своите мисли, за да помни какъв човек е.“