Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски

Как завършва възходящият път на личността, която историята увековечи и обяви за светец? Това е въпрос, който се разглежда от юридическа гледна точка в контекста на Процеса срещу Васил Левски.

Авторът смята, че Османската империя през 1872-1873 г. не е могла да осъществи наказателен процес с необходимата правна строгост, сравнима с тогавашните европейски стандарти. Вместо това, той подчертава, че углавното производство е било оформено съобразно военно-административната система на Империята, която дълго време функционираше единствено по шериатските правила.

В книгата се акцентира на уважението на Високата порта към „водача на бунта“ и как разкритията относно неговите революционни действия са предизвикали безпокойство и страх за „вътрешната безопасност“ на тази все още могъща империя.

Подчертано е, че Портата е била принудена да проведе процес със значим отзвук в цяла Европа - мощен инструмент за бъдещото национално освобождение.

Призивът е да не считаме Процеса за „нелегитимен“, тъй като това би намалило важността на отношението на Османската държава към събитията в България и би омаловажило достойството и усилията на Апостола да организира народа си в борба за независимост.

Относно автора:

Доц. д-р Маргарита Златарева произхожда от Карлово, където завършва гимназия "Васил Левски". Следва право във Факултета по право при СУ “Св. Климент Охридски”, специализира банково право в Joint Wienna Institute в Австрия и конституционно правораздаване в Карлсруе, Германия.

Тя има опит като граждански и търговски съдия във всички инстанции - районен съд, окръжен съд и ВКС; била е също конституционен съдия. По-късно става преподавател по граждански процес.

Автор e на учебник по Международен граждански процес както и множество монографии, сборници и десетки научни статии относно дружественото дело, нестопанското право και гражданското правосъдие; тя също така участва като съавтор в коментар върху Гражданско-процесуалния кодекс.