Предсказателят

366 година. Балканите и Европа преминават през бурни времена. Крале, царе и императори се завъртат в безкраен цикъл на конфликти... Всеки е против всеки, търсейки съюзници и следейки внимателно за момент, когато дори най-близките му хора могат да го предадат.
Междувременно идващите от изток турци стават полезни наемници за различни владетели и скоро започват да заливат нашите земи.

2012 година. В Созопол е открит необичаен скелет.
Археолозите успяват да определят времето на смъртта му, но не могат да разкрият идентичността или историята на този човек. Със сигурност той е имал свое име и съдба, която вероятно по странен начин е свързана с бурните събития от далечното минало.
Галина Златарева изгражда уникален образ на млад мъж с активна позиция, който не остава равнодушен към бедствията настъпващи върху родината му. Той търси начини да промени хода на историята и така да освободи българския народ от петвековното турско господство.

"... Оксан седна спокойно на стола и каза без задръжки:
– Идвам много надалеч, царю. Помисли как течението на времето носи нови поколения – след теб живеят други хора, техните деца и внуците им. Така минават стотици години. През това време твоят край вече е подчинен на турците. Всеки опит за възстание води до сурови наказания - убиват ги или насилват жените им; отвличат децата им; запалват домовете… Загиват стотици хиляди българи в борбата срещу тези завоеватели. Искаш ли да направиш нещо такова, че нашата земя никога повече да бъде покорена?
– Защо си толкова убедена в тяхната победа?
– Защото вече половината територия принадлежи на тях.
– Нищо не са завладели! Ромейската империя още я има; Вълкашин контролира югозапада; Добротица укрепва източния фронт; а Влайку владее силно във Влахия! Всички кралства стоят стабилно – моето също макар че е васално.
– Търновско, Видинско или Добротишко... всичко това представлява България! Двамата ти братя загинаха под Стара планина защитавайки общото ни Отечество! То принадлежи едновременно както тебе така и мен..."