Не пожелахте да чуете. Защо се случи точно това

Можеше ли да бъде предотвратена катастрофата – независимо дали политическа, икономическа, образователна или здравна?

В исторически контекст подобни въпроси са забранени още от самото начало. Събитията се случили и това е факт. Но не всичко е толкова просто, тъй като историята обикновено се създава от интелектуалците на победителите, които стоят на безопасно разстояние от времето на събитията и живите свидетели. Тя често бива укрепвана от апатичното безразличие на следващите поколения. В резултат получаваме манипулативни стереотипи, които оправдават удобната за управляващите интерпретация на миналото.

„Революциите“ винаги са дело на силните в момента. Промяната в социалния ред интересува предимно тези, които печелят най-много от него и виждат края му наблизо. Именно те ще установят новото положение, където ще заемат привилегировани позиции.

Един парадокс в нашата неотдавнашна история е свързан с прехода през 80-те години след социалистическата епоха, когато възникват две основни групи – новосъздадената маса „граждани“, получили своето място благодарение на социалистическата система, и номенклатурната върхушка с мотив да разрушат системата. Всичко протече по известен начин: как да променим всичко така, че нищо реално да не се промени. За пореден път „масите“ останаха това, което винаги са били – обекти вместо субекти в обществения процес; водени към обещаващото бъдеще. Тогава настъпи „Великата номенклатурна контрареволюция“, при която „комунистите“ сами демонтираха собственото си управление чрез борба помежду си. Обществото беше поканено да участва в спектакълa с цел изграждане на нов обществен строй – комбинация между социалните придобивки от развития социализъм (без самия “социализъм”) и модерния модел със "свобода на словото", изобилие от стоки и "плурализъм".

Как можеш да не участваш?