Минава - заминава...

Рада Москова и нейната поезия, която остава в паметта

„С Рада Москова поезията вече не е просто ред на думи; тя се трансформира в специфично душевно състояние. Тези чувства трудно могат да бъдат изразени с общоприети термини. Понякога те плават неуловимо между моментите - граматиката не успява да ги хване в стандартните си конструкции.“

„При нея пътят от личното преживяване до комуникацията представлява диаграма на мъките при раждането на двупосочното слово, което едновременно потъва дълбоко в чувствата на поетесата и изгражда връзка с другите.“

„Рада Москова притежава уникален усет за езика - затова тя смело поставя под въпрос границите му.“

Петър Увалиев

Толкова ли съм остаряла,
че помня онова, което
още предстои?

***

МИСЛИ – цветни парцалки. Късам ги от себе си и ги разпростирам
по разсъблечения свят, а чучелото му ме развеселява.

***

ЖИВЕЕНЕТО

Не знаеше ли какво означава? Да се облечеш, да направиш кафе, да отговориш на телефона... То поглъща времето – взема го и то става все по-умерено. А после? Нямаш ключа си, проливаш чая си, някой говори глупости. Малки неприятности отвлекат вниманието от големите. Има приятни моменти (така ги наричам), толкова обикновени, че почти никога не им обръщаш внимание - разговори набързо, есенно слънце или усмивката на куче - средства срещу болката. Облекчават живота ти така, че да можеш да продължаваш.

***

- Стига! Това е миналото!
- Дали миналото действително преминава?

***

Изминалият маршрут се губи. Носиш в джоба си нещо и го оставяш зад себе си -
за да отбележиш къде точно си бил - трохи като тези от приказките –
храна за птиците.

***

„Перушан“ – весела дума осъдена на забрава във формализирания ни език. Влюбени перушани?
Рада Москова