Манастирът Фуентерабия

Ако не можем да се освободим от старото, как би могло новото да заеме място в нас?

Две самотни души, които носят своята тъга и дълбоки рани, се срещат на брега на океана в търсене на утеха. Тя е сираче още от детството си, а той - момче изоставено от майка си и израснало в дом за деца. Тя губи любимия си точно преди сватбата им, докато той е размонашен монах по волята на отец, с когото дълго време са делили килия. Двамата не знаят почти нищо един за друг – дори имената си остават неизвестни. Но възможно ли е човек постоянно да носи у себе си болката, която го разяжда? Не трябва ли най-накрая да я сподели и освободи? Нара, недипломиран психолог, притежава способността да слуша страданията на хората около себе си и да предлага съвети и успокоение. А кой ще чуе нейния собствен глас обаче? Години наред тя заключва както тялото, така и сърцето си; никой не успява да пробие защитната стена между нея и света навън. А отец Ангел има ли кого до себе си или с кого може да сподели вътрешните конфликти на душата му? И двамата непрекъснато живеят под тежестта на спомените за хората от миналото им – те сякаш са затворени във свои собствени манастири без надежда за спасение. Нара прави първата крачка към разрушаване на тези бариери. Ще промени ли целувката й нещо помежду им? Ще успее ли любовта да запълни празнотите в сърцата им? Може би Фуентерабия ще бъде тяхното убежище за пречистваща трансформация и ново начало?