Поколение и поезия 1956-1989

Тази книга разглежда различните поколения и утвърдения модел на поколенческа поезия в България през периода 1956 - 1989 година. В нея се анализират както възходът, така и упадъкът на "априлското поколение", като акцентът е поставен върху неговото изграждане и легитимиране между 60-те и 80-те години. Подчертава се значението му за поддържането на култа към личността на Тодор Живков, особено в контекста на честването на 50-годишния юбилей на Любомир Левчев, който беше признат за държавен поет.

Книгата проследява опитите да се заяви ново поколение през 70-те и 80-те години, включително генеалогичните линии на "тихата лирика" и влиянието от творчеството на Борис Христов върху идентичностите между поколенията. Осветляват се две основни генерации от осемдесетте с особен акцент върху Георги Рупчев. Това е произведение, което разказва за надеждите в литературата, тяхното сложно интегриране в общността, понякога съпроводено с преждевременно остаряване в борба за влияние; а друг път – отказа им от тази битка и стремежа им към самоосъзнаване сред самота. Представя литературноисторически повествование за успехите и провалите между поколенията, покварата и обезличаването, но също така – устойчивостта и величието.

Тази книга е част от поредицата "Литературата на НРБ: История и теория".