(Не)възможният Адолф

На 8 октомври 1908 година, Адолф Хитлер получава отказ от Академията за изящни изкуства във Виена. Какво би се случило, ако комисията беше взела различно решение? Ако вместо да го отхвърлят, бяха одобрили неговите артистични амбиции и те получиха признание? Тази ключова минута можеше да промени не само живота на младия и вдъхновен Хитлер, но също така и хода на историята. Това е част от анотацията на Брюно Корти относно алтернативната история, написана от Ерик-Еманюел Шмит в „Фигаро литерер“. Разказвачът смело разглежда сложните теми след успеха на „Евангелие според Пилат”, като в произведението си „(Не)възможният Адолф Х.” продължава дълбочинното проучване на човешката природа. То поставя въпроси как обикновеният човек може да се превърне в чудовище и дали този процес може да бъде избегнат.

Шмит подходи с "емпатия, но без симпатии", желаейки да разбере Хитлер не просто като историческа фигура, а като човек – такъв какъвто е бил самият той и всеки един от нас. Целта му не е преразглеждане на историята, а проявяване на разбиране към личността му с надеждата за нов поглед върху него и света.

В основата си Шмит избира да акцентира главно върху младежките години на Хитлер преди началото на Първата световна война. Обикновеният читател често няма много информация за този период и внезапно осъзнава с шок колко по-човечен изглежда персонажът.

Хитлер мечтал красиво - искал е да стане художник - и до провала си бил приятен събеседник. След отказа става бедняк; това отчуждение поражда у него гняв. Единствено след започването на войната успява пак да намери място сред обществото си. Войната постепенно придобива значение за него като жизнен принцип, а поражението през 1918 година нанася поредния удар върху психиката му.