Капка

На Атанас Далчев

От спокойствието на синьото небе
се спуснаха кристални, големи капки,
покриха прахта, попаднаха върху шапката ми
и една се задържа на ръката ми.

Тя е паднала от толкова високо,
че очите ѝ все още са непомрачени.
Защо замести дълбоките лазури
с този прах, ти скъпоценен мънисто?

Може би си помислила, че тук също има
лазурни цветове в погледа под шапката?
Ако е така, напразно си дошла,
защото те са тук недостъпни.

С устните си докосвам и поглъщам капката,
частичка от небесната душа.