Непоръчан портрет

В „Непоръчан портрет” Таня Николова преобразява своя опит – както житейски, така и поетичен – в икономичен стихотворен фойерверк. Този фойерверк избухва, осветлявайки за кратко мрачния екзистенциален пейзаж на ежедневието с ярка ирония и болезнена лирика, преди да изчезне в тъмнината незабелязано. Въпреки това, дълго след този миг светлината оставя отпечатък върху нашата ретина, който продължава да ни пронизва и постепенно се утвърдява в паметта ни. Не можем да не се връщаме към тези искрящи капчици мъдрост, които раздвижват закоравялото ни чувство за съпричастност; към тези малки грахови зърна, на които истинската аристократична същност на човека никога няма да може напълно да заспи. Това е тъжно, защото въпреки че плащаме висока цена, често не само че не поръчваме музиката си, но най-често оставяме зад себе си един непоръчан портрет.

Петър Чухов