Как спрях да крада

В този сборник са събрани фантазии, мечти, сънища и хумор. Чувства, облечени в образите на птици и животни. Предмети, които преживяват различни приключения. Жаба с желание за идеална красота. Костенурка, която е тъжна от наднорменото си тегло и затова не желае да идва пролетта. Бездомно домашно духче. Старица с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който се опитва да намери крем против слънчево изгаряне. Всичко това е част от моята колекция от носталгия и очарование. Процесът на писане на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е читателите да усетят подобно удоволствие.

„Разкази“ от Мария Донева - тя е известна като олицетворение на поезията; а какви разкази! По-прекрасни, по-силни и по-сърдечни дори от самата поезия – чисто „Мария“. След прочитането им ще осъзнаете няколко важни неща.

Първо ще бъдете приятно изненадани как тези кратки разкази носят толкова съдържание и чувства – те действат почти терапевтично (такова нещо съществува!) за възрастните: родители, деца, баби или внуци; при тях може да почувствате малко гузност или тъга, много милота и усещане за познато у героите независимо дали са човешки фигури или животинки.

След това ще си помислите - охоо, явно Мария има нещо общо със Светослав Минков! Но след известно време ще поправите мнението си – всъщност тя притежава уникално качество: умее нежно да подбира думите си женствено и прощаващо към персонажи и ситуации; освен това проявява непокорство в своето въображение по типично нейния начин.

Ще поискате пак да прочетете историите ѝ – невъзможно е просто така да вкусиш бонбон без той напълно да се разтопи върху езика ти! При повторното четене пак ще откриете: понякога риби или гарги могат да имат повече душа от определени хора; но пък други хора притежават повече любов или копнежи отколкото жирафи например... Някои моменти може би ще ви натъжат леко , но повечето определено предизвикват смях!

Най-важното обаче е чувството между редовете - светът около нас прелива от любов постоянно ни призовавайки я споделяме всекидневно; дори когато шепотът му остава незабелязан можете само чрез погледа върху листата или очицата около вас να чуете посланията му «обичам», «обичаме», «обичайте». Може точно в момента той казва "мечтая", "мечтаем", "мечтайте" ... Или друга дума — например “смелост”, “пътуване”, “израстване”...

На мен лично ми прошепна: „Мария разбира Живота“.

Ох забравих едно ОГРОМНО НЕЩО! Ако искате авантюри — бъдете внимателни da ne забременеяте.“

Елка Стоянова