Българското крушение 1913

Войните по това време обикновено не завършваха без ясни победители и губещи. Нито една армия не беше защитена от поражение в последната си битка, но имаше загубени войни, които се равняваха на национални трагедии. Съдбоносното лято на фаталната 13-а година стана ключов момент в съвременната история на българския народ. Да определиш съдбата на нацията през най-мрачната нощ между 16 и 17 юни или за целогодишен период, движен от ярост и нетърпение, вярвайки в триумфа на справедливостта, означаваше да поемеш огромна отговорност към минали и бъдещи поколения. Някои удобно прибягваха до термина „престъпно безумие“ от публицистичния речник и го внедриха в политическия дискурс; обаче хората с умствени проблеми не са виновни за своите действия, те не извършват престъпления и не могат да бъдат наказани. Това би опростило сложността на ситуацията, която всъщност е много по-сложна. Политическите емоции често заблуждават и затъмняват държавническия разум, но дори те следват свои трудно разбираеми закони.

Втората балканска (Междусъюзническата) война бе изключително кървава и напрегната; макар че продължи кратко във времето, исторически тя беше наситена със събития. Достатъчно е да споменем факта, че само за един месец загинаха 20 606 български воини – редови солдати, подофицери и офицери – а ранените наброяваха 50 303 души. Жертвите сред цивилното население бяха още по-високи. България понесе тежки удари отвсякъде и я обвиняваха като „непоправим агресор“.