Дневник на една изневяра

Йоргос Дукарелис, археолог и преподавател в Атинския университет, се връща на Малките Циклади двайсет години след експедицията, която го издига до ранг на знаменитост и променя завинаги както личния му живот, така и професионалната му кариера.

Сега той е готов за нова експедиция – този път навлиза дълбоко в собствената си душа. Разхождайки се отново по местата от миналото си и преминавайки през спомени и невидими връзки с три жени от различни периоди – далечното минало, близкото минало и настоящето – под яркото слънце на Егейско море сред скали, безплодна земя и синевината на небето, Дукарелис ще опита да структурира живота си и да припомни събитията от решаващото лято.

Тази история прескача между времето като роман за неизменността му, паметта, любовта и предателствата. Какво всъщност терзае ума му? Няма сценарий; животът не е телевизионен сериал. В реалността една невидима ръка пише сюжета в момента на протичането на събитията. Той винаги е смятал себе си за проницателен човек с желание да контролира съдбата си самостоятелно. Но сега това изглежда извън възможностите му. Единственото желание остава да сложи ред в мислите си или поне да придаде форма на живота си - който все повече се изплъзва между пръстите му като пясък.

Досега той търсеше тайните на древното минало чрез разкопки; но сега не успява дори да управлява собствения си живот или да осмисли загадките около душата си. Всекидневно когато опитва да ги разгадее, попада в мрачния лабиринт на собствените свои размисли. Там само въпроси плуват без отговори подобни на тези които получава по време на своите проучвания или писания.

Желаейки малко спокойствие (не крие) допуска идеята за смърт - че би било приемливо ако приключи тук случайно или внезапно естествено. Може би бъдещи археолози ще го намерят хиляди години по-късно заровен някъде близо до праисторически гробища; те биха могли датират останките му въз основа например именно 5730-те години нужни за полуразпадане неутроните във радиоактивния въглерод 14.
В такъв случай неговият живот може би щеше вече да придобие нов контекст: сегашният абсурд нищо няма общо със десетилетията зад него спрямо петте хиляди седемстотин тридесет годишната рамка... Още по-малко става сравнение спрямо петте милиарда година Земята или 13.7 милиарда Вселенската история… а просто отвъд времето!