Литература на случаите. От "Тютюн" до "Хайка за вълци"

По-подробното документиране и систематизиране на деавтономизираното литературно пространство в Народна република България ще покаже колко важно място заемат т. нар. случаи в неговото събитийно развитие. Тези случаи представляват инциденти в литературата, които предизвикват активно обсъждане „за“ или „против“, реакции от страна на критиците и властите, задействане на цензурата и тайните служби, както и действия от Съюза на българските писатели и свързаната с него партийна структура. Понякога се наблюдава явна или скрита намеса от самия комунистически лидер, разпространение на слухове и анекдоти, а също така сложни решения пред авторите на произведенията, провокирали тези реакции.

Обикновено случаите в литературата през периода НРБ са изградени около конкретни произведения, автори или издания и определени литературно-политически проблеми. Най-известните примери включват Случаят „Тютюн“, Случаят „Люти чушки“, Случаят „Солженицин“ и Случаят „Лице“. Но дали това е всичко? Вече започва да се говори за случая със сборника "Спомен за страха"/"Стихове" от Константин Павлов, случая "Бележник" (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), случая "Колкото синапеното зърно" на Николай Кънчев (1968), както и случая с романа "Покривът" от Георги Марков. Освен това има два случая свързани с Иван Динков – “На юг от живота” (преработена стихосбирка от 1967 г.) и “Хляб от трохи” (повест од 1970/1971 г.). Инвентаризацията на всички подобни случаи предстои да бъде извършена.