Архетиповете и колективното несъзнавано

Понятието за „архетипи“ и концепцията на „колективното несъзнавано“ играят ключова роля в аналитичната теория на К. Г. Юнг. Този том (ІX/І от „Събраните съчинения”) включва трудове, написани между 1933 и 1955 г., които разглеждат и развиват тези две основни идеи. Първоначалните три текста могат да се интерпретират като теоретична основа: първо е „За архетиповете на колективното несъзнавано“, след това – „Понятието за колективно несъзнавано“, а последният е “За архетипа с особено внимание върху понятието 'анима'“. Следват статии, посветени на конкретни архетипи, сред които са "майката", "прераждането", "детето-бог" или "божественото момиче". Обсъжда се също така мотивът на "духа", който често присъства в детските приказки, както и т. нар. “трикстер” (хитрец). Накрая авторът анализира връзката между архетипите и процеса на индивидуация — теоретично в статията “Съзнание, несъзнавано и индивидуация”, а практически чрез впечатляваща серия рисунки от работата му по индивидуализацията. В заключителните две творби от тома се акцентира върху символиката на мандалите.

„Който тръгне към себе си, рискува да срещне истинския си образ. Огледалото не прикрива недостатъците; то точно показва това, което виждаме в него - лицето, което обикновено скриваме пред света зад Персоната – маската ни като актьори. Но огледалото остава извън маските и разкрива автентичното лице.“
К.Г. Юнг