Татарската пустиня

Младият офицер Джовани Дрого е изпратен да служи в отдалечен планински гарнизон с поглед към обширната северна пустиня. В началото той отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно попада под магията на мястото и остава там през следващите три години, вдъхновяван от надеждата, че един ден атакуващият враг ще му предостави миг на слава и удовлетворение.

Романът „Татарската пустиня“ излиза за първи път в Италия през 1940 година. Осем години по-късно той започва своето публикуване във Франция, откъдето стартира световната популярност на автора Дино Будзати.

Сред произведенията му са сборниците „Шест разказа“, „Коломбар“, „Трудни нощи“, както и романите „Големият портрет“ и „Една любов“.

Дино Будзати не е само журналист, писател или поет; той също така е драматург, либретист, сценограф, художник и графичен дизайнер. Роден през 1906 г., живее бурно до смъртта си тихо през 1972 г. Той описва ужасите на Втората световна война не само чрез боевете на фронтовата линия, а също така разглежда живота на моряците от военноморския флот – техните страхове и мечти.

Будзати участва активно на фронта в Етиопия като кореспондент за вестник "Кориера дела Сера". Проявява смелост, която става причина командирите му да го номинират за медал за храброст.