Господарят на дивия плаж

Поезията е нещо, което идва от различни места и винаги достига до сърцето. Тя разполага с множество пътища – може да спре в кръчмата край реката, да пътува цяла нощ към звездите и след това да усети аромата на целувката, за да започне изграждането на дворци. Поезията може спокойно да се разхожда по брега с боси крака, разказвайки безброй истории за любовта, а после само с една сълза да сложи край на миналото време. Тя има способността да се запише в самотните светове на чувствата и да се сблъска с вълните на неразбирането, оставяйки отпечатък върху човешкото време със мечтата за "чиста и светла пътечка в очите на другия". Такива мисли нахлуха в ума ми докато четях стиховете на Стефан Жечев.

* * *

Очите ми болят от красота,

морското огледало е пред мен

и така - дали по път или не,

край него минава моето време.

На пясък изписвам имена

на близки хора и любими приятели.

Днес във ваканция сме сред волните; ни едно

от тях няма да заличи твоето име.

Така ще бъде утре вероятно,

но един ден волните ще се завърнат

и написаният с отпечатъци песък

в празния лист хартия ще се преобразува.