Февруари

Мартин Костов, на деветнайсет години, прави впечатляващ старт в литературата. Още като 15-годишен успява да завладее вниманието на аудиторията и критиците, които не пестят похвали за него. Дебютната му творба "Дом" е значима стъпка към доказване на неговата художествена зрялост. Според читателите той се утвърдил като "ужасното дете" на съвременната поезия, а мнозина го наричат "новият Дебелянов" или "българския Рембо", откривайки паралели с творчеството на Петя Дубарова, Александър Вутимски и Жан Жьоне.

Втората му стихосбирка представя една истинска ода за любовта - невъзможна и саморазрушителна до крайност; тя представлява единственият действителен мотив за "живот в смъртта". В произведението "Февруари" се преплитат непрогледният мрак и безкрайната светлина – онази светлина от Библията, която свети в тъмнината и не може да бъде покорена от нея. Тази книга изразява страданията на сърцето със своя искрен подход, мощно поетично изразяване и трагична екстаза. Със своето значение „Февруари“ е важен литературен момент.