Хоро

Романът „Хоро“ притежава авангардно звучене, което може да предизвика завист у много съвременни автори от модернистичната и постмодернистичната вълна.

В него се разглеждат мрачните години между 1923 и 1925, когато един след друг загиват политици и интелектуалци. Сред жертвите е депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. В историята остава един от най-кратките и трагични некролози в българската литература: „Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България“.

Тази обстановка е фона за написването на романа „Хоро“, който първоначално е издаден, но веднага забранен. Защо сега отново се преиздава именно той? Причината е, че днешното общество остава разпокъсано – народът не успява да намери общ език нито с властта, нито помежду си или спрямо интелигенцията; мненията относно миналото и настоящето са крайно разделени.

Затова решението за новото преиздаване на „Хоро“ идва като предупреждение срещу задълбочаването на това разделение до момент, в който "злобата ще стане истинският двигател на човешките отношения".

Сега е време да преразгледаме тази важна част от нашата история; време е пак да прочетем „Хоро“. Нека навлезем в голямата литература и историческия контекст.

Не ви пожелавам приятно четене; вместо това ви насърчавам към размисъл.
Из послеслова на Роберт Леви - редактор