Творците на памет

Джефри Мур, роден в Монреал, Канада, е завършил Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента работи като независим преводач и преподава превод в Университета на Монреал.

Много хора желаят да развият способността си да запомнят повече информация. За Ноел Бурун обаче основната му задача беше не да помни, а напротив - да се научи да забравя. Това не включваше само болезнените моменти от живота, които повечето предпочитат да изтриват от съзнанието си, а всичко останало. Всеки път когато Ноел чуеше звук или прочетеше дума, умът му рисуваше многоцветни образи, които служеха за указатели или карти; по този начин той успяваше с удивителна точност да запамети всяко чувство, настроение или дори самите думи свързани със събития отпреди три десетилетия.

Ноел имаше способността почти без усилие да запомня всичко казано от лекари и журналисти. Не му бяха нужни повече от две-три секунди размисъл за записване на списък с петдесет произволни думи на почти всеки език; можеше лесно да рецитира стойността на числото пи до стотния знак; успешно запаметяваше тесте разбъркани карти за по-малко от шейсет секунди и осемнайсет тестета за един час; стоцифрено число - след еднократно чуване бързо и петстотинцифрено число - за един час.

Въпреки че притежаваше тези способности, той не проявяваше интерес към тях. Би могъл лесно да рецитира стихотворения при поискване, но никой не го молеше затова. Всички други дейности или го отблъскваха, или причиняваха силно главоболие у него. Доктор Ворта и неговите помощници питаха защо само поезията предизвиква такъв интерес у него; те предполагаха че звуците и ритъмът могат somehow to strengthen memory . "Защото поезията представлява върховния израз на творческия потенциал", отвръщаше Ноел. "Нищо друго не прониква толкова дълбоко в душата."