Архиерейски литургични одежди от средновизантийския период

През ХХ век в България, по време на множество археологически разкопки, са намерени текстилни артефакти. За съжаление, информацията за около 6 от обектите е предимно констативна и не особено подробна. Причината за това е малкото количество открити тъкани и тяхната уязвимост, типична за органичните находки.

През 1962 година в Кърджали са открити останките на средновековна църква с частично запазена стенопис. По време на разкопките между 1985 и 1988 г., свързани с манастирския комплекс около храма, археолозите се натъкват на фрагменти от мраморна плоча, която вероятно е покривала важен гроб. Идеята да бъде идентифициран този християнски комплекс като средновековното епископско седалище Ахридос, както и намирането на части от сърмена тъкан в близка гробница при предишни проучвания, доведе до написването на тази книга.

Събраният опит позволява изследване и на текстилите от кърджалийската църква от периода Средновековие. Откритите материали се оказват изключително значими след установяването им като литургични одежди за архиереи – почти пълен комплект. Значението им допълнително расте с определянето им към средновизантийската епоха. Най-древните запазени православни богослужебни дрехи в Балканския регион датират от края на XIV - XV век; те представляват отделни части от облекло. Везбата върху новооткритите литургични одежди демонстрира високо качество на изпълнение и става още по-значима поради редкия характер на бродериите от този период. Актуалността на находката се подсилва благодарение на известния факт, че именно тогавашното време притежава уникално техническо и художествено майсторство във приложното изкуство, включително копринените тъкани и бродерията.