Написан камък

Най-съществените ни тревоги не произлизат от външния свят. Затова внимателно слушах вътрешния си глас, осъзнавайки, че по този начин се свързвам със себе си и с дълбочината на съществуването си. Усещах основната мелодия на живота си – собственото ми „исо“, което звучеше остро и безумно като вик на стар парен локомотив. С настъпването на вечерта този звук затихваше заедно със светлината. Тогава, облекчен и щастлив, търсех близка кръчма или заведение за бира, хранех се без да обръщам внимание какво ям и пиех две-три бири или бутилка вино, а понякога и няколко чаши гроздова ракия. Пътят обратно у дома винаги беше продължителен – с няколко трамвая, тролея и автобуси.

Прибирайки се късно през нощта в полупразната стая под наем, виждах познатия двукрил гардероб, евтината маса и единствения стол с останалите там вестници. Лягаше както бях – облечен и даже без да сваля обувките си; защото ПИСЪКЪТ бе замлъкнал временно, но знаех, че утрото ще го донесе отново – сутринта винаги носи своите тревоги.