Корени

Вилдан Четин е родена в Измир и работи като продуцент и асистент-режисьор за различни телевизионни мрежи и производствени компании. В момента защитава докторат по Радио, телевизия и кино в Института по обществени науки на Университета Мармара. По време на обучението си започва да пише рекламни текстове за множество турски и международни рекламни агенции, а също така се изявява като режисьор. Литературният й дебют идва с трилогията „Корени”, „Гласове” и „Ама”.

Тя сравнява мъжете с птиците – те отлитат преди дори да осъзнаеш какво става. Но когато имаш дете, ситуацията е различна; то вече е гълъб с вързано краче, а ти държиш въжето. Ако бракът ти прилича на полица, то децата представляват най-тежкия документ. Когато забележиш недоволство у партньора си, понякога разхлабвай въжето му; ако видиш желание да избяга надалече - дръпни го обратно.

Пресата коментира романа "Корени" на Вилдан Четин:

*
„Може би това е протест на писател срещу света около нас и постоянната експлоатация на неизвестното във Вселената спрямо човечеството? Нейните думи са ясни и без двусмислици... А зад критиките към рутинния живот може би стои добро сърце? 'Корени' е роман близък до читателя... Историята изглежда толкова реална, че сякаш се случва точно зад ъгъла...” Гамзе Акдемир, вестник „Джумхуриет”

*
„Романът 'Корени' не предлага отговори; напротив – той ви провокира да зададете още повече въпроси. Любопитството относно следващото развитие или минали събития буди интереса у читателя. С книгата със своят остроумен тон се разкриват шокиращи истини за модерния човек.” вестник „ХаберТюрк”

*
„Да полудееш означава напълно да се освободиш. Може би именно затова Вилдан Четин позволява гласът на възрастния герой Талат Кавак да прозвучи в 'Корени', вторият том от трилогията й – само за да подпомогне освобождението му сред хаоса от преплитащи се гласове.” Мурат Кара, списание „Коридор”

*
„След последната страница угасих светлината... Пред очите ми преминаха сцени оставили отпечатък в съзнанието ми... Последните редове звучаха толкова реалистично и смущаващо убедително… чувствах се все едно опитвах да избягам от нещо станало тук." Ипек Киган, списание „Hillsider”