В процепа на хоризонта [Стихотворения]

Особено ми впечатлява у Ранчев един съществен аспект от моралната нагласа на неговия лирически аз. Той изглежда, че е дълбоко ангажиран да извлича анонимни фрагменти от слово и действия на непознати хора от своята среда. Въпреки това, не го прави с намерение да ги увековечава – нито искрено, нито лицемерно; той не се опитва да ги спаси или "възпее". Вместо това, той запазва тези моменти заедно с тяхната мимолетност, сякаш само за миг умело усилва оригиналността на репликата или действието, след което продължава напред. Това придава ценна психологическа автентичност на значимия поет.