Постмодерна информационна среда и съвременно изкуство

**ОПТИМИСТИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО**

Настоящата книга разглежда съвременното изкуство в България. Основната цел е да се изградят основополагащи принципи, които да служат за методологическа рамка за ефективното функциониране на художествената система в страната. В началото авторът Евгени Велев отбелязва: „Развитието на съвременното изкуство у нас през последните три десетилетия е възпрепятствано от неадекватната комуникация между творци, публика и посредници“. С други думи, той се стреми да проучи сложността на връзките между актуалното изкуство и обществото.

Авторът предлага интересен подход с редица практически решения, които според него биха могли да подобрят институционалния модел на изкуството в България. Тези предложения са разнообразни и включват желанието за промяна в инфраструктурата на художествения живот; установяване на баланс между формални и неформални регулации; профилиране на системата на съвременното изкуство у нас с цел изграждане на регулирани механизми за планираните художествени прояви; разработване на организационен модел при стратегическото планиране за осигуряване стабилност в арт системата; както и внедряването на концептуален структурен модел, който би предоставил безопасна институционална среда за развитие както визуално-пластичните искусства, така и съвременното творчество. Планирано е също така разработването на цялостна стратегия за опазване и поддържане наследството от съвременни художници, а освен това - построяването на модерен многофункционален национален комплекс за новаторски изкуства.

Необходимостта от тези изменения е очевидна, а Евгени Велев вярва във възможността да се оптимизира институционалният модел към сегашното ни културно пространство. По този начин той представлява един уникален оптимистичен поглед върху българското изкуство. Научният труд носи важност не само поради множеството анализи относно различни национални модели за развитието му, но и защото авторът търси специфично решение именно за България. Изкуството неизменно живее в социалния контекст – затова то трябва винаги да бъде подкрепящо спрямо настоящите креативни усилия; нито пък системата около него може просто да остане неподвижна или неопределена след прехода.

Тази книга ще бъде полезна не само для всички заинтересовани от развитието на съвременното изкуство като проблематика, но также і для медиатори́те помежду различните социални групи чрез образователния диалог, както и для онези искатели on оригинални перспективы hacia este tipo de art.

Професор д-р Свилен Стефанов