Кентавърът

"Кентавърът е представителен роман на изчистения интелектуален реформизъм в американската литература. Той не притежава същата монолитна епичност, каквато демонстрира Фокнър, нито социалния бунт на Стайнбек, но все пак показва, че авторът му е усвоил добре творбите на своите велики предшественици. Освен това, с острото си възприятие за времето си и дълбокото внимание към живота от страна на един искрен човек, Ъпдайк изглежда надминава значимите фигури в американския критически реализъм. Още като млад той извлече от опита на хората около себе си онези истини, които с истинско вдъхновение преминават в сериозни и високи идеи. Именно тези идеи и открития относно човешката природа и обществото са безусловно представени в Кентавърът, което прави романа разбираем и близък до всеки читател и особено актуален.

Историята на Джордж Колдуел – голямият неудачник и понякога жалък мечтател, който обаче осъзнава несъстоятелността на собствените си мечти – е пряко свързана със семейството на писателя. Сюжетът черпи вдъхновение от една жива реалност, изпълнена със страдание. Ъпдайк сам споделя колко личен е този роман: „В известен смисъл той е необичаен – казва той. – Смесването на античните митове с модерната действителност в Пенсилвания през 1947 г. представлява сложен комплекс. Но всеки би могъл да го схване след като поясня откъде идва идеята ми за романа.” Източникът са няколко реда от сборник древногръцки легенди; те служат за начало както на книгата така и за основа при разказването й по начин подходящ за съвременния читател.

Спомените от детството му се преплитат с легендата - така Олинджър става Олимп; боговете Зевс, Хефест и Хера получават нови образи чрез реални персонажи; мъдростта Хирон намира отражение у учителя Колдуел , а неговият син символизира самия него. Споменаването им доказва как миналото взаимодейства с митологията.

Годините след първата публикация на Кентавърът (1967) са едновременно кратки и продължителни - кратки защото романът остава интересен даже днес благодарение на блестящия стил , трудно срещан в по-късните произведения . Дълги защото тогавашният млад Джон Ъпдайк преживява противоречиви творчески обрати ; саркастичен и точен , той въпреки всичко запазва надеждата във бъдещето."